Килиманджаро
Името на Килиманджаро идва от суахили и се превежда като „блестящата планина”, а върхът Ухуру означава „свобода”. За пръв път за Килиманджаро споменава древногръцкия географ Птолемей, но най-високата планина в Африка си остава непозната за останалия свят до 1848 г., когато немският мисионер Йохан Ребман вижда заснежения връх на планината и разказва в родната си страна историите, които научава за нея – как група мъже от местното племе били изпратени до върха на планината да донесат част от среброто, което блестяло там. Те се завърнали, но донесли на вожда на племето само вода – това било останало от „среброто”, което взели от върха на загадъчната планина. Историите на Ребман събуждат интереса на европейците към непознатата земя и в следващите години няколко експедиции посещават тази част на Африка. Днес Килиманджаро привлича хиляди туристи всяка година и ако и Вие сте решили да покорите „блестящата планина”, ние ще организираме вашето пътуване до най-високата точка на Африка по маршрута Марангу.
Планината Килиманджаро има вулканичен произход и е най-високата в Африка. Масивът се е формирал от трите изгаснали вулкана Кибо, познат още като Ухуру (5 895м.), Мавензи (5 356м.) и Шира (4 006м.), като той е с 97км. дължина, 64км. широчина и има собствен климат.
Въпреки че Килиманджаро се намира почти на екватора, върховете му са постоянно сковани в лед, тъй като там температурата рядко надвишава 0 градуса. Ледниците в планината са с площ 11кв.км., която обаче постоянно намалява. Според специалисти, това може да се дължи на глобалното затопляне, но има вероятност и някой от вулканите отново да се задейства, след 100 000 годишен покой.
Най-старият от трите вулкана е Шира, а след него е действал Мавензи, като тяхната форма е почти еднаква и първоначално са били доста по-високи, но в последствие са рухнали. Кибо е най-младият, формирал се след няколко изригвания, поради което има по-малък кратер в основния, а самият му връх е оформен като котловина.
Килиманджаро е открит през 19-ти век от германския пътешественик Йоханес Ребман. Когато се прибрал в родната си обаче, всички се отнасяли към него с насмешка и твърдяли, че е невъзможно на екватора да има сняг. Въпреки това, много алпинисти и геолози се заинтересували и предприели пътешествие натам, а през 1889г. Ханс Майер покорил Кибо и потвърдил за наличието на ледници на върха.
Вашият коментар