Топкапъ сарай
Топкапъ сарай е главният дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепен изглед към Босфора.
Топкапъ Сарай или „Дворецът на портите топове” e резиденцията на Османската империя. Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има великолепна гледка към Босфора. Може да се сравнява с други кралски резиденции като виенския дворец Шьонбрун и френския Версай. Сараят се състои от изящни, а не високи сгради. Интериорът е много интересен, някои вътрешни стени са стъклени или с решетки.
Дворецът притежава голяма колекция от порцелан, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ръкописи и стенни украшения. Има и колекция от скъпоценни камъни. Тук е и диаманта- Кашъкчъ с форма на круша с 86 карата и е един от най-едрите в света.
„Топкапъ“ е построен върху византийски дворец – център на византийското управление. Камъните и колоните, останали от двореца, са използвани при направата на Топкапъ. Все още се пази и е под защитата на съответните институции водохранилището на византийския дворец. В градината на лалетата се намира и ваната за кръщенета, останала от византийския период. Този факт е показател за позитивното отношение на османската власт спрямо културното наследство на предшествениците си.
Легендарния дворец на Отоманските султани от XV до XIX век е един от най-значителните архитектурни паметници в Турция. Тази историческа постройка заемаща 700 000 квадратни метра се състои от дворове, павилиони, джамия, фонтани. Целият дворец е обграден от здрава стена.
През 1453 г. султан Мехмед II завладял Истанбул. Първият дворец бил построен на мястото, където днес е разположена сградата на Истанбулският Университет и джамията на Сюлейман. През 1459 г. султанът взима решение да построи по-голям по размер дворец – Топкапъ. По-късно към него бил построен харем.
До 1839 г. дворецът Топкапъ служел като официална резиденция на падишахите, след което султан Абдюлмеджит I предпочел да го премести на ново място – в двореца Долмабахче. В периода на разцвета на империята, в този дворец пребивавали приблизително 4 000 човека.
Трите страни на двореца „Топкапъ“ са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени „Сур-и Султани“. Построен на площ от 700 000 кв. м, дворецът се състои от три основни части – бирун, ендерун и харем. Разположението на двореца, дворцовите церемониални сгради и дворцовото пространство са проектирани според тези три основни части. Дворецът „Топкапъ“ има три врати: Баб-ъ Хюмаюн, Баб-юс Селям и Баб-юс Саде – главна врата, 4 двора, харем, голяма градина (Гюлхане) и други градини.
Проектите на двореца „Топкапъ“ са заимствани от двореца в Едирне, построен от бащата на Фатих султан Мехмет, Мехмет II на брега на река Тунджа. Планът на двореца включва различни дворове, градини, помещения за държавни служители, резиденция на владетеля, други резиденции и сгради за служителите на двореца.
През XIX в. дворецът не може да задоволи потребностите на държавния протокол и церемониите и става причина след 1830 г. синът на султан Махмут II, султан Абдюлмеджит Хан да не обитава дългосрочно двореца. През 1850 г. турските султани се местят в двореца „Долмабахче“, разположен на Босфора. Султанската хазна, свещените реликви и императорските архиви са останали на съхранение в „Топкапъ“ и след преместването на султаните в Долмабахче. Дворецът „Топкапъ“ остава бащино огнище и място за съхранение на свещени предмети.
През 1924 г., след отхвърляне на османското управление през 1922 г., дворецът се превръща в музей. В него са изложени 12 000 експоната – китайски порцелан, 900 – японски порцелан, единствена по рода си колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски порцелан.
В библиотеката на двореца „Топкапъ“ се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Тези писмени произведения освен на арабски, персийски и турски език са писани и на славянски, гръцки, арменски, латински и унгарски език. Мястото, където е живял Фатих султан Мехмет, е превърнато в султанска съкровищница. В тази част на двореца, до османския трон е изложен и тронът, подарен от Иран, различни подаръци от Индия от епохата на Бабурите, свещени реликви от времето на византийците, безброй скъпоценности, както и рядко срещан вид елмаз.
Едни от най-интересните помещения на османския дворец са неговите кухни. Тук могат да се видят и няколко султански каляски от сарайския двор. Най-високата сграда в двореца е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет (Imperial Consul). На заобиколения от тези сгради среден двор веднъж на три месеца се организирали церемонии, на които в присъствието на чужди посланици еничарите получавали паричните си възнаграждения.
Харемът и Висшето училище (Ендерун), които оформят вътрешната част на дворцовия комплекс, са сградите с особено историческо значение. В Ендеруна се обучавали специално подбрани деца (девширме), които били подготвяни за държавна или военна служба. Тук те получавали теоретични знания, но и участвали в поддръжката на дворцовата дейност. Днес в двора на Ендеруна се намират текстилната секция, императорската съкровищница и свещените реликви, съхраняват се вещите на пророка Мохамед, както и вещи на други пророци.
Харемът е мястото, където са се подготвяли подбрани за двореца млади момичета. Тук те се обучавали на четмо, писмо, мода и музика. Харемът е прочут със своя порцелан и блестящи шедьоври на османската калиграфия.
Основна част от османския дворец е неговият архив. Документите на Османската държава, както и тези, свързани с отношенията на тази велика страна с почти всички суверенни европейски и азиатски държави, се съхраняват в този архив. Османската държава отдава голямо значение на архивното дело и го практикува много стриктно.
Макет на двореца Топкапъ
Вашият коментар