Айфеловата кула
Айфеловата кула е метална решетъчна кула , разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж, кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти
Айфеловата кула е висока 312м. (с антената 324м.), като до върха и водят 1665 стъпала. Стълбището е отворено за посетители до втория етаж, който е на височина 115м., а оттам с асансьорите може да се стигне до върха. В продължение на 40 години, до построяването на небостъргача „Крайслер Билдинг“ през 1930г. в Ню Йорк, тя е била най-високата сграда .
Творението на Айфел е изградено от желязо и тежи 10 100 тона, от които 7 300 тона е масата на металната конструкция. В последствие кулата е подсилвана на най-наложителните места и е олекотена с 1 340 тона, натрупани през годините. В създаването й са участвали 50 инженери и дизайнери, 100 души, изработващи частите и 132 работника, които са ги сглобявали.
Кулата се боядисва на всеки 7 години, като досега е пребоядисвана 17 пъти (последното е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003г.). Според нейния създател, това гарантира съхранението на металните конструкции. Цветът и е бил сменян няколко пъти, като е преминал през кафяво-червено, бежово-жълто и последно бронзово.
Айфеловата кула е изключително красива вечер, когато се включи осветлението и.
През 19 в. тя била осветявана от 10 000 газови фенера, два прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина (цветовете на френското знаме). През 1900г. е била оборудвана с електрически лампи, а съвременното осветление е включено за първи път на 31 декември 1985г., като в днешни дни са добавени и сребристи лампи, които се включват за по 5 минути на всеки кръгъл час
Вашият коментар