Акрополът
Акрополът в Атина е най-известният архитектурен обект в Гърция, както и най-запазеният акропол („висок град”) в цялата страна. Той представлява плосък скален хълм, издигащ се на 150 метра над морското равнище и простиращ се на площ от 30 000 кв.м. На него се намират едни от най-великите шедьоври на древногръцката култура.
Атинският Акропол датира още от микенската епоха (ХIII-ХII в.пр.Хр.), като се смята, че на него е бил разположен дворецът на цар Кекроп (основател и първи цар на Атина) и местата, определени за извършване на култове към боговете-покровители. От края на Хв.пр.Хр. най-високото плато било превърнато в свещен град и запазено само за светилища, където били издигнати много храмове на богинята Атина. През 480г.пр.Хр хълмът бива опожарен от персийската армия, предвождана от Ксеркс.
Величественият Акропол, с разнообразния храмов комплекс, е изграден в годините на най-голямото могъщество на атинската държава, след разгрома на Персия, когато културният и разцвет достига своя връх, наречен класически период в древногръцката цивилизация (V-IV в.пр.Хр.). При управлението на Перикъл (444-429г.пр.Хр.) повечето от храмовете са построени наново, като той поверява реконструкцията им на група архитекти, живописци и скулптори, оглавявана от гениалния атински скулптор Фидий.
В западната част на хълма са издигнати величествените порти, наречени Пропилеи. Те са монументалният вход на Акропола и по тях се стига до главния площад, където някога се е намирала високата 8,5м. бронзова статуя на Атина Промахос (Воюващата), произведение на Фидий. Пропилеите са проектирани от архитекта Мнесикъл и са построени в периода 437-432г.пр.Хр. Представляват централен вход с две странични крила, които се отличават с асиметричния си план, тъй като южното е значително по-голямо.
Отляво към портиката на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска Пинакотека – първата в света картинна галерия, съхранявала произведенията на известни атински художници от класическия период, които са били с митологични сюжети и рисувани върху дъска.
От дясната страна на Пропилеите се намира изящен храм в йонийски стил, посветен на богинята на победата – Нике Аптерос (Безкрилата). Той е проектиран от Каликрат и е завършен между 421 и 415г.пр.Хр. Вътрешността на храма е много малка – 4,19 на 3,78 метра, като в нея е била поставена статуята на богинята, а цялата му фасада е украсена с барелефи, отразяващи сцени от гръко-персийските войни.
На най-високата част на хълма се извисява главният храм на атинския Акропол – Партенонът, посветен на покровителката на града Атина Партенос (Богинята дева). Той е изграден в периода 447-432г.пр.Хр., а негови архитекти са Иктин и Каликрат. Партенонът е най-големият храм в Гърция, съчетаващ колони в дорийски и йонийски стил, изработени от пентелийски мрамор, и скулптурни украси, които са сред най-значимите шедьоври на гръцката класика. В централната част на храма се е намирала дванадесетметрова статуя на Атина Партенос, изработена от Фидий от злато и слонова кост.
В северния край на Акропола, срещу Партенона, е разположен Ерехтейонът, построен от мрамор между 421 и 405г.пр.Хр. Този храм в йонийски стил е посветен на три божества – Атина, Посейдон и Хефест, както и на митичните герои Ерехтей (чието име носи) и брат му Бутес. Подобно на Пропилеите, и той е с асиметрични форми, пригодени към неравния терен, като източната му част е с 3м. по-висока от западната. Храмът е единствен по рода си, тъй като е с три портики, разположени на различни нива. Две от тях са с йонийски колони, а третата е с шест кариатиди (скулптурни женски фигури, изпълняващи функцията на колони).
Голяма част от уникалните творби на Акропола са откраднати и изнесени в чужбина, като много от тях са пренесени в Лондон, в началото на XIX век от лорд Елджин, и в момента се намиат в Британския музей. Днес, в Музея на Акропола са изложени хиляди скулптурни и архитектурни елементи от монументите на Акропола и от местните разкопки. През 1987г. атинският Акропол е включен в листите на защитените от ЮНЕСКО обекти на Световно културно наследство
Вашият коментар