Нойшванщайн
Нойшванщайн , наричан още „Замъкът на лебедовата скала“, е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II . К ацнал върху живописен хълм в подножието на Баварските Алпи, Нойшванщайн е един неповторим дворец, сякаш току що появил се от някоя завладяваща детска приказка. Намиращ се в община Швангау, на 5 км. от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол) той е един от най-популярните и посещавани замъци в Европа и една от най-големите туристически забележителности в Германия.
Неговия строеж кралят се вдъхновил от сюжетите в оперите на Вагнер, чиито страстен почитател е бил.
Нойшванщайн е разположен на горист хълм в подножието на Баварските Алпи, близо до границата с австрийската провинция Тирол. До него се достига по виещ се път, който води от долината до главния вход.
Градежът на замъка с повече от 360 стаи е отнел 17 години – от 1869 до 1886 г., когато е едва частично завършен, като само 14 от стаите са били готови. Входната сграда е построена първа и Лудвиг II се пренесъл да живее там преди мистериозната си смърт. Отвътре Нойшванщайн е също толкова прекрасен, колкото и отвън.
Той е притежавал някои луксове, които повечето замъци по това време са нямали, като система за отопление и вътрешен водопровод. Издигнат с идеята да бъде сцена за оперите на Вагнер, интериора на много стаи е белязан от германската митология – вдъхновение за творбите на музиканта. Всички помещения в приказния палат са украсени величествено, а тронната зала носи много от неостаряващото византийско архитектурно богатство и традиции. Тя е дело на Илл и Хофман, но никога не е била завършена, тъй като след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Една от най-атрактивните стаи в двореца е Grotto – изкуствена пещера със сталактити и водопад, построена като декор за операта „Танхойзер“. Независимо, че е проектиран според средновековните стандарти Нойшванщайн получава в края на 19 някои съвременни допълнения като течаща топла вода и автоматично почистване на тоалетните.
Идеите за строежа и декорацията са изцяло на Лудвиг II, наричан още лудия или безумния крал. Фасадата на замъка е в автентичния стил на германските рицарски крепости. Повечето от помещенията са декорирани със сцени от средновековни легенди, а тронната зала е във византийски стил, вдъхновена от „Света София” в Цариград, днешен Истанбул
Вашият коментар