Голдън Гейт Бридж
Голдън Гейт Бридж е висящ мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 m) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964.
Мостът Голдън гейт, Сан Франциско
Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Понеже той е имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти.
Irving Morrow, малко известен местен архитект, е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи – улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев (International Orange) цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста. Много местни хора са агитирали Мороу да оцвети в жизнерадостния оранжев цвят, а не в някой от традиционния сив или тъмно сив цвят. От тогава е запазен този цвят.
Старши инженерът Charles Alton Ellis помагащ дистанционно заедно с известния дизайнер на мостове Leon Moisseiff, са били главните инженери на проекта. Moisseiff е направил основният структурен дизайн, представяйки неговата теория „deflection theory“, според която тънкия и гъвкав път би бил гъвкав и устойчив на ветрове, сериозно намалявайки напрежението предавайки силите по висящите кабели на кулите. Въпреки, че дизайна на мостът Голдън Гейт се е доказал като надежден, по-късно мостът направен по дизайн на Moisseiff Tacoma Narrows Bridge (1940) се е сринал под въздействието на силни ветрове скоро след като е завършен поради аероеластично трептене (aeroelastic flutter).[12]
Ellis е гръцки възпитаник и математик. Той е бил професор и преподавал в университета в Илиноис без да има инженерно образование. Той получава инженерна диплома от университета преди да направи дизайна на моста Голдън гейт и е прекарал последните си 12 години от кариерата си като професор в университеата на Пардю (Purdue University). Той става експерт по структурен дизайн, пише книга която става настолна за повечето инженери по това време. Елис е направил голяма част от техническия и теоретичната работа за моста, но не получава признание докато е жив. През ноември 1931 г., Щраус уволнява Елис и го заменя с неговия подчинен Клифорд Пейн (Clifford Paine), под предлог, че харчел твърде много пари за изпращане на телеграми до Moisseiff.
Мостът Голдън гейт през ноща
Вашият коментар