Тимбукту
Тимбукту има славна история на град, пресичан от пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с търговци от цяла Северна Африка и оттам с Европа. На Стария континент името Тимбукту винаги е било метафора за екзотични, далечни земи, а разказите за африканския град, златните му дворци и високите кули са възбуждали въображението в късното Средновековие. Легендите разказват как император Манса Муса през 1324 г. тръгнал на поклонение към Мека с хиляди хора от Тимбукту през Кайро. Когато спрял в Кайро да посети султана, Муса ми дарил толкова много злато, че всички заговорили за несметните богатства на Тимбукту. Древното селище има огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната цивилизация. Още преди XIV в. Тимбукту се превръща в книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги, а през XV в. възниква и ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини. Хрониките разказват за над 20 000 студенти накуп в 180 медресета.
В библиотеките са се пазели хиляди ценни ръкописи, част от които са в световните музеи, част – в Мали и други африкански държави. Ислямска пословица казва: „Солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от Тимбукту“. Градът възниква като сезонно номадско поселище през X век. Постепенно се разраства, тъй като лежи на сахарския път на златото, слоновата кост, робите и солта – преминаващи с кервани или натоварени на лодки по р. Нигер. Образно казано – ако Сахара бе море, то Тимбукту щеше да е главното му пристанище. Бил е столица и на няколко империи. Вероятно е наречен на жена от племето Туарег – Тимбукту означава „кладенецът на Букту“. Легендите за огромното богатство на Тимбукту привличат европейски изследователи към Африка. През 1512 г. Лео Африканус пише: „Богатият крал на Тимбукту има много палати и златни скиптри… Той винаги имаше на разположение 3000 конници, както и много лекари, съдии, свещеници и други образовани хора, които изцяло живеят на разноски на краля…“ През 1450 г. населението на града надвишава 100 000 души, като четвърт от тях са учени. През 1591 г. Тимбукту е превзет от добре въоръжена наемна войска, пратена от султана на Мароко. През 1593 г. учените са арестувани, обвинени, че не са лоялни към Мароко, някои от тях избити, а други – пратени в изгнание. Мароканските войски не са в състояние и да опазят града от набези на различни племена. Градът запада. През 1824 г. Географското общество в Париж предлага награда от 10 000 франка на този, който успее да достигне Тимбукту и се върне с информация за него. Шотландецът Скот Гордън Лаинг успява да влезе в града, но е убит. Успешна е мисията на французина Рене Кайле, който пътува сам и предрешен като мюсюлманин. За свое удивление, вместо блестящи златни дворци пътешественикът открил бедност и полуразрушени глинени къщи. През 1894 г. Тимбукту е завзет от французите, които частично го възстановяват. През 1960 г. става част от независимата република Мали. Тимбукту и днес е беден град, въпреки че древната му слава го превръща в туристическа атракция – има даже международно летище. Градът е един от 8-те административни района в Мали. Според преброяването от 1998 г. населението е било 31 973 жители. Тимбукту е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и бе обявен за застрашен град заради разрушителното влияние на пустинните вятърни бури. Световната организация финансира специална програма за съхранението на архитектурните паметници.
Вашият коментар