Категории

Ангкор Ват

Ангкор Ват

Анкгор, разпрострял се върху приблизително 65 км в Северозападна Камбоджа, е бил столицата на Кхмерската империя от 800 до приблизително 1200 г. и е бил изоставен през 1431 г., след завладяването на кхмерското царство. След десетилетия войни и страдания, неговите храмове и паметници отново са отворени за пътешественици и са сред главните архитектурни забележителности в света.

Основната сред тях, „Ангкор Ват“, е храмов комплекс, построен в началото на ХІІ в. от крал Суряварман ІІ. 25 000 работници се трудят над трийсет и седем години, за да го завършат, но след падането на империята комплексът остава неизвестен за външния свят до 1860г., когато френският ботаник Анри Муо се натъква на него дълбоко в джунглата. Изграден във формата на централна кула, заобиколена от четири по-малки кули, той е посветен на индуисткия бог Вишну и е целият украсен с изящни статуи, резби и барелефи, изобразяващи сцени от индуистката митология.

Анкгор

Макар и смятан за не чак толкова атрактивен, близкият укрепен град Ангкор Тхом се гордее с „Байон“, последния голям храм, изграден в Ангкор. Байон е заобиколен от 54 малки кули, които днес, като всичко в този великолепен религиозен комплекс, са оплетени в гъстата растителност на неумолимата камбоджанска джунгла. Изпускащият пара гъсталак и мистериозната игра на светлини и сенки свързват работата на природата с човешката, извиквайки спомена за атмосферата във филма Индиана Джоунс и храмът на обречените.

Ankgor Wat

 

Facebook коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Знаете ли че … ?
Човешките дейности, сред които изгарянето на изкопаеми горива като въглищата и петрола, чувствително се увеличили концентрацията на парниковите газове, повишавайки нивата на въглероден диоксид с 36% спрямо тези от XVIII в.
Facebook