Древният Ефес
Древният град Ефес се намира на около 50 км южно от Измир и на 19 км от Кушадасъ, недалеч от турския бряг на Егейско море. Той е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия. В античността Ефес се е намирал на брега на морето, с времето реката е напълнила залива с наноси, брегът се превърнал в блато, блатото довело маларията. Градът бил изоставен.
Величието на античният град Ефес
Ефес е известен още през 2 хилядолетие пр.н.е. и е идентичен с Апаса – важен център на хетите и микенската култура. Около X в. пр.н.е. тук започват да се заселват йонийски гърци. В Ефес няма нищо друго освен история: Запазени мраморни улици от 2 в. пр.н.е., храмове, пазари, бани, библиотеки и публични домове. Тук се намира храмът на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят. Някога тук са идвали Цезар, Марк Антоний, Клеопатра и Тиберий. Тук е роден Хераклит, тук живее известно време и Омир. Оттук тръгва и славата на Херострат, същият, който подпалил храма на Артемида, просто така, за да се говори за него.
Сега по-голямата част от Ефес спи под маслинови и мандаринови горички. Сутрин по древните улици има тълпи туристи, а пред входа – позната ориенталска картинка – сергии с локум и халва, препаски с пайети и още куп джунджурии.
Едва десет процента от древния град е разкопан, останалото е под почвата. Твърди се, че ако човек си купи тук пет декара място и започне да копае, задължително ще открие останки от древна цивилизация. Местните търговци могат да разказват с часове как някой открил делва, докато си прекопавал лозето, или как някой случаен турист намерил монета с пчела, символ на древния град Апаса, просто докато си ходел из улиците на Ефес.
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“ (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки. От храма на Артемида, днес почти нищо не е останало освен няколко колони. Новият храм бил построен от архитекта Скопас Пароски и по свидетелства на Плиний бил внушителен – два пъти по-голям от Партенона в Атина. Дори Александър Велики бил впечатлен още от проекта и поискал да помогне със средства за построяването. Жителите на Ефес обаче отклонили тактично предложението с думите, че „не е редно един бог да строи храм за друг“. Вторият храм също не е запазен – той бил разрушен през 262 г. пр.н.е. от готите. Когато по-късно римският император Константин възстановява града, определено не е имал намерение да строи храмове на езически богове.
Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз от 2 в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета». След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно дотогава само при старогръцки храмове. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките.
Виенски археолози са открили тук първото известно гробище на гладиатори, в което има останки от 67 души. Повечето са на момчета на възраст от 20 до 25 години, а археолозите предполагат, че те произхождат от знатни семейства, а не както се е смятало досега, че са били роби. Един от откритите скелети е на възрастен мъж на име Антонио. На надгробната плоча пише, че той е бил учител на гладиаторите, починал е на 96 години, 35 пъти е излизал на арената, има 34 победи, а последния път е загубил битката и е бил пощаден.
Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
В момента в Ефес се копае малко. Градът е под защитата на ЮНЕСКО и има условие всичко, което се открие, да бъде консервирано веднага.
Вашият коментар