Категории

Тракийската гробница

Тракийската гробница в Казанлък
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одринско царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред 100 национални исторически обекта.
Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли , които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.

Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.

Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.
В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания.
В куполното помещение (същинската гробна камера) се набюдава широк фриз с фигурална живопис, в който е разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът е представен в тържествена и спокойна поза, седнал е върху пъстра възглавница. Косата му е тъмна и се спуска на дълги къдри към тила, а на главата си носи лавров венец, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло. Косата ѝ е също тъмна, леко вълниста и прибрана.
Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Някои от тях са прислужници, ратаи, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура с поднос, в който се забелязват нарове, вероятно е Богиня-майка (от типа на Деметра), посрещаща починалите в подземното царство. Много реалистично е изобразена сцена на погребално угощение с шествие. Според Людмила Живкова, сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, а според Иван Маразов те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята-дъщеря (от типа на Персефона) в отвъдното. С изключително майсторство са представени колесничар, колесница и коне, като част от погребалното/сватбено шествие. В шествието участват още музиканти, свирещи на тръби. Представени са и два богато оседлани коня, вероятно собственост на покойниците, и още четири пищно украсени коня. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница.

За погребалните традиции на траките Херодот пише:

Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред; Колят жертвени животни и се угощават като по-напред оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни игри.

 

Facebook коментари

коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Знаете ли че … ?
Учените проследяват гените на всички хора на света до една единствена жена, живяла в Африка преди около 150 000 години.
Facebook